Днес си седя и си мисля: Тегав е живота на българина, дали поради външно- политически причини, дали поради собствената му глупост и вътрешни страхове, или комплекси. Но един факт е безспорен - ако всички граждани на Републиката бяха отгледани и възпитани подобно на мен, в дух на демократство и социален капитализъм, със здрави морални устои, базирани на мъдростта на прадедите ни, винаги верен на един девиз - "Напред и нагоре" и готов да помогне на ближния, изпаднал в беда, то тогава страната ни наистина би заслужила прозвището "Швейцария на Балканите". Ако всеки българин имаше щастието да се развиие по начина по който аз съм се развил, то тогава и най- коварните илюминатски планове не биха издържали пред 8 милиона качествени индвиди Свръхчовеци смело тласкащи държавата към бурен прогрес, невиждан от времето на Симеон Велики.

За съжаление мечтите имат лошият навик да се различават коренно от реалността. А тя е отблъскваща за много от нас. Отблъскваща почти колкото бале дришльо измекярина и неговата трътла. Днес 07-01-13 Ние живеем като скотове, затворени между четирите стени на нашето малко страдание, невиждащи огромните възможности преминаващи транзитно около нас. Безсилни да променим случващото се около нас - дали??!

прочете последната ми книга "Технология на успеха", той ще съумее да промени жалкия си животец. Гарантирам го!